Вазов

Вазов

(по Вазова)

Неверен син на снежния Балкан,

Певец на Левски, на теглото,

От слава и от чест пиян,

Седна най-после на креслото.

 *

По суша, по море, във „Мир” бегá

Опит от злато, теманета,

С фалшива песен тоя свят лъга…

кажи сияйш ли в кабинета.

 *

Отдавна в твоя лоб, де вятър вял,

Световни черви се въвряха…

Кажи, поете, твоя идеал

Палата ли й, ил Падишаха?

*

Ти много идоли дига, ломи…

Последний викаха: „парата”!

Млъкна, а твойто име все гърми,

Наново, все наново във палата.

Гений №3 [Александър Божинов] (сп. „Смях и сълзи“, I година, 12 септември 1898 г., 19 брой)

Има още

Advertisements

По телеграфа (из дневника на един студент)

По телеграфа

(из дневника на един студент)

I. Драги родители, моята към вас любов е безгранична. Цяло щастие е да бъде един младеж, жаден за наука, ваш син. Трябва да благославям небето, дето ми е дало такива великодушни родители. Не зная, как да искажа своята безпределна радост. Пратете ми пари, за да продължа теплите си молитви към твореца.

II. Отчаян от вашето родителско мълчание, потъвам в порои сълзи и се хвъргам в талазите на синовната покорност с колебание. Намирам се в невъзможност да претърпя вашето родителско бавение. Нервите ми са готови да се испокъсат, ако – о, ужас! – не получа вашето състрадателно писмо с пари.

III. Обиколен от лекари, аз преживявам криза, усложнена от неизцерима перспектива. Потънал в сълзи, болен до неузнаваемост, скратявам драгоценния си живот без стотинка.

IV. Немощен приех причастието и, облечен в бели дрехи, готвя се да напусна греховния мир и чакам смъртта, о каменни родители! Докторите казват, че няма никаква надежда, ако не се улесня.

V. Днес, в 3 ч. сл. обед, издъхнах. Обиколен от насълзени другари, лежа в погребалния ковчег. Пратете пари за погребение.

VI. Начело с военната музика, певческий хор, при стечението на всички студенти с траурни венци, печалната колесница ме отнася към вечното жилище, о жестокосърдечни родители! Телеграфически пратете пари!

VII. И сега, под черната пръст в хладния гроб, оплакван от хиляди невинни сърдца, жертва безвременна, в цветуща възраст, на родителско адско мълчание, покрит с увехнали рози, аз изгнивам: червеи пълзят по тялото ми и преяждат плътта от вашата плът на части. Смесвам се със земята и изчезвам, жертва на презрения метал. Париииии!…..

VIII. Получих! Въскръснах! Здравейте! Урра!!

Tristis [Стефан Йончев] (издадено във в-к „Смях и сълзи“, I година, 9 май 1898 г., 1 брой)