Вазов

Вазов

(по Вазова)

Неверен син на снежния Балкан,

Певец на Левски, на теглото,

От слава и от чест пиян,

Седна най-после на креслото.

 *

По суша, по море, във „Мир” бегá

Опит от злато, теманета,

С фалшива песен тоя свят лъга…

кажи сияйш ли в кабинета.

 *

Отдавна в твоя лоб, де вятър вял,

Световни черви се въвряха…

Кажи, поете, твоя идеал

Палата ли й, ил Падишаха?

*

Ти много идоли дига, ломи…

Последний викаха: „парата”!

Млъкна, а твойто име все гърми,

Наново, все наново във палата.

Гений №3 [Александър Божинов] (сп. „Смях и сълзи“, I година, 12 септември 1898 г., 19 брой)

Има още

Advertisements