Ханс Хайнц Еверс – За портокаловите дървета и човешкото възприятие

unspecified

Преди известно време поради някакъв невероятен късмет попаднах и закупих на смешна цена една много ценна и интересна книжка – Из дневника на едно портокалено дърво на Ханс Хайнц Еверс. Книжката беше в списъка ми на книги за издирване поради чисто изследователски интерес – втора и последна книжка от поредицата на Светослав Минков и Владимир Полянов „Галерия на Фантастите“, освен това в превод на невероятния ни писател Чавдар Мутафов. А самият писател Еверс не ми беше толкова интересен – бях чел другата му книжка, която имах – под превода на Владимир Полянов, бях се поинтересувал от биографията му заради това, че е един от големите представители на диаболизма и weird литературата, но нищо по-задълбочено. Но когато я прочетох вчера мнението ми към писателя се промени и той успя да предизвика силен интерес в мен.

Всъщност в книжката не ме заплени толкова разказът, в който откровено няма нищо кой знае колко по-различно от повечето творби от този жанр. Даже бих казал, че сюжетът е по-скоро посредствен, ако го сравняваме с творби на Едгар Алан По, Робърт Чеймбърс, Хауърд Лъвкрафт, пък и дори и на нашите представители на жанра – Владимир Полянов и Светослав Минков. Това, което ме впечатли изключително много и ме вдъхнови да напиша тази „статия“ са едни разсъждения, едни тези, които са разгърнати в книжката и които привличат интереса ми от много години вече. Ще се опитам да ги опиша тук както и да сравня творбите, които съм чел през годините и оформят една много интересна да го наречем теория. (цитатите от книгите ще ги давам на английски, за което се извинявам на хората, които не са много добри с него) Има още

Advertisements