Кръгла маса за хоръра

Минков и Полянов

„Диаболистите полагат основите на българския хорър“ – заключи кръглата маса в СУ

На 4 май т.г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ бе домакин на кръгла маса на тема „Жанрът „хорър“ в българската литература“. Срещата организираха Институтът по литература към БАН и Катедра „Теория на литературата“ в СУ. Проф. Николай Аретов влезе в ролите на модератор на дискусията и на един от участниците в нея. В събитието, проведено в конферентната зала на университета, се включиха учени, преподаватели, писатели и др.

След уводните думи на проф. Аретов членът на софийския Клуб по фантастика и прогностика „Иван Ефремов“, писателят Александър Карапанчев, изложи причината за организирането на кръглата маса: тезата на Иван Атанасов (Deadface), че хорърът дебютира на българската литературна сцена през 90-те години на XX век, предизвикала разгорещени спорове в интернет пространството в последно време. От своя страна А. Карапанчев посочи за родоначалници на този жанр тримата диаболисти – Светослав Минков, Владимир Полянов и Георги Райчев, публикували творбите си в периодичния печат и в самостоятелни книги през 1920-1923 г.

Също така сериозно внимание заслужават трите стихотворения на Пейо Яворов – „Смъртта“, „Угасна слънце“ и „Чудовище“, отпечатани в сп. „Мисъл“ през 1905-1906 г.

На свой ред доц. Огнян Ковачев (Факултет по славянски филологии в СУ) разясни произхода на понятието „диаболизъм“. Кръстник на това направление е литературният критик Васил Пундев със статията си „Диаболичният разказ“ във в. „Слово“ през 1922 г. Самият Пундев извежда термина от сборника на френския писател Барбе Д’Орвили „Les Diaboliques“ (1874), съдържащ „жестоки, странни“ разкази.

А. Карапанчев определи хоръра като „пограничен“ жанр, а доц. Дарин Тенев (Катедра „Теория на литературата“ в СУ) добави, че „повечето български автори на хорър пишат и фантастика“.

Доц. Иван Христов (Институт за литература към БАН) направи паралел между творбите на Шарл Бодлер, Едгар Алан По и споменатите стихотворения на Яворов. За него тримата автори са силно повлияни от градската среда, изпитват „разочарование от предходния позитивизъм“ и дори „неосъществен мачизъм“. И. Христов вижда в литературата на ужаса „реабилитация на трансцендентното у човека (подобно на Фройд), противно на рационалното“.

Проф. Александър Панов от БАН постави въпроса за отношението на ужасите към традицията. Писателката Фани Цуракова отговори, че „народната приказка гъмжи от „хорър“.  В хода на обсъждането проф. Миглена Николчина (Катедра „Теория на литературата“ в СУ) многократно обърна внимание на фолклорната балада „Лазар и Петкана“ като подобен пример. Други участници в кръглата маса отбелязаха редица сцени на жестокости в повестта на Васил Друмев „Нещастна фамилия“.

Доц. Тенев и М. Николчина се обединиха около мнението, че „началото на 20-те години на ХХ век (1922-1923 г.) полага основите, върху които можем ретроактивно да говорим за тази литература“  (б.а. – хорър). Към тях се присъедини и доц. Ковачев.

Дарин Тенев допълни, че в курса „Българският канон“, който води, студентите постоянно се обръщат към диаболистите, особено към Полянов и Райчев.

Проф. Панов запита: „Съществува ли сега връзка между автора и читателя?“  Миглена Николчина заяви, че според нея съвременните опити за установяване на приоритет върху литературата на ужасите са стремеж на автори и издатели към по-голям търговски успех.

Огнян Ковачев бе категоричен: „Наблюдаваме опити за самодефиниране, самоизтъкване. Нямаме основания да разглеждаме наличието на съвсем нов жанр в българската литература.“

 

Информацията подготви: Пламен Младенов

 Кръгла маса за хоръра

От ляво надясно: доц. Иван Христов, проф. Александър Панов, проф. Николай Аретов, проф. Миглена Николчина, доц. Огнян Ковачев и доц. Дарин Тенев

Advertisements

Ханс Хайнц Еверс – За портокаловите дървета и човешкото възприятие

unspecified

Преди известно време поради някакъв невероятен късмет попаднах и закупих на смешна цена една много ценна и интересна книжка – Из дневника на едно портокалено дърво на Ханс Хайнц Еверс. Книжката беше в списъка ми на книги за издирване поради чисто изследователски интерес – втора и последна книжка от поредицата на Светослав Минков и Владимир Полянов „Галерия на Фантастите“, освен това в превод на невероятния ни писател Чавдар Мутафов. А самият писател Еверс не ми беше толкова интересен – бях чел другата му книжка, която имах – под превода на Владимир Полянов, бях се поинтересувал от биографията му заради това, че е един от големите представители на диаболизма и weird литературата, но нищо по-задълбочено. Но когато я прочетох вчера мнението ми към писателя се промени и той успя да предизвика силен интерес в мен.

Всъщност в книжката не ме заплени толкова разказът, в който откровено няма нищо кой знае колко по-различно от повечето творби от този жанр. Даже бих казал, че сюжетът е по-скоро посредствен, ако го сравняваме с творби на Едгар Алан По, Робърт Чеймбърс, Хауърд Лъвкрафт, пък и дори и на нашите представители на жанра – Владимир Полянов и Светослав Минков. Това, което ме впечатли изключително много и ме вдъхнови да напиша тази „статия“ са едни разсъждения, едни тези, които са разгърнати в книжката и които привличат интереса ми от много години вече. Ще се опитам да ги опиша тук както и да сравня творбите, които съм чел през годините и оформят една много интересна да го наречем теория. (цитатите от книгите ще ги давам на английски, за което се извинявам на хората, които не са много добри с него) Има още