Самодива, поема в проза от Константин Николов [Петканов]

001 A

Когато попадна на добър писател, особено позабравен в миналото, аз задължително се стремя да намеря и прочета и дебютната му книга. По този начин мога да направя сравнение: от къде е почнал и докъде е стигнал в пътя на развитието си, бил ли е добър още в началните си опити, или му е трябвало време да развие стила и уменията си, както и какви са били първите му увлечения и запазил ли си е първите интереси и в следващите творби. Изобщо, дебютната книга е като първото впечатление – в повечето случаи грешно за същността на характера, но дава все пак някои важни идеи и насоки. Днеска реших да покажа „първото впечатление“ за невероятния ни романист Константин Петканов.

Книжлето на пръв поглед е невзрачно – скучна сива корица, която с нищо не ти подсказва какво можеш да очакваш като съдържание от книгата, шрифтът също не е кой знае какво. Като цяло това е книга, която хората по-скоро ще я подминат. Това горе-долу беше и моя случай, когато я закупих – тогава всъщност дори не подозирах, че това е книга на известен писател, защото тя е издадена под псевдоним, или по-скоро под бащиното име на Петканов – Константин Николов. Купих я поради единствената причина, че е книжка от родния ми град – Бургас, и освен това беше евтина и можех да си позволя тази сантименталност. Много време след това разбрах, че книгата всъщност е дебюта на Константин Петканов. Късмет…

Издадена е през 1923 г. в Бургас – две години след като се мести да живее там. Не съм запознат с това дали е издавал свои творби преди тази книжка по вестници и списания, по-скоро да не е. Съдържанието на книгата представлява поемата „Самодива“ и един късичък разказ – „Сняг“.

Като цяло съдържанието на книгата е толкова невзрачно, колкото и корицата. Първата творба – Самодива – следва фолклорни мотиви и историята е интересна – сляпата любов на овчар към Самодива – но езикът е слаб, а самата поема – мудна и с много излишен текст. Личи си, че авторът е бил увлечен по романтичната форма на мистицизма, но резултатът е по-скоро опит на наподобяване и имитиране на други писатели. Има опит и за еротика в творбата, но тя звучи детинска и наивна, без да създава чувство на страст и възбуда. Определено си личи, че това е много ранен опит на автора в литературата, до степен, че не може да се направи връзка с по-зрелите му творби, сякаш друг човек го е писал.

Разказът „Сняг“ е на друго ниво. Формата е много по-стегната, не натежава с излишни думи, а и разказът е много по-въздействащ – грабва те още с шокиращото начало и не те пуска до края. И тук си личи, че авторът тепърва започва своята литературна кариера, но разликата между него и „Самодивата“ е видима и подозирам, че поемата  е написана много преди издаването на книгата.

Книжката определено не е каквото се надявах да прочета, като се вземе предвид колко е постигнал писателя като творчество – невероятно написани и увлекателни романи и разкази – и ако се сравни с дебютите на много други писатели по неговото време, но въпреки това тя си има и своите положителни качества, а и си е емоция да прочетеш толкова ранни творби на любими автори.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s