Вазов

Вазов

(по Вазова)

Неверен син на снежния Балкан,

Певец на Левски, на теглото,

От слава и от чест пиян,

Седна най-после на креслото.

 *

По суша, по море, във „Мир” бегá

Опит от злато, теманета,

С фалшива песен тоя свят лъга…

кажи сияйш ли в кабинета.

 *

Отдавна в твоя лоб, де вятър вял,

Световни черви се въвряха…

Кажи, поете, твоя идеал

Палата ли й, ил Падишаха?

*

Ти много идоли дига, ломи…

Последний викаха: „парата”!

Млъкна, а твойто име все гърми,

Наново, все наново във палата.

Гений №3 [Александър Божинов] (сп. „Смях и сълзи“, I година, 12 септември 1898 г., 19 брой)

Хумористичният вестник „Смях и сълзи“ е едно много интересно явление в българската публицистика. Един от първите хумористични вестници, той носи началото на българската карикатура, защото именно в него дебютира като карикатурист и като поет-хуморист Александър Божинов, който по това време е още ученик. Всеки един брой е изпълнен с негови карикатури, които още тогава показват гения на художника-карикатурист. Във вестника дебютира и един от най-силните ни хумористи и баснописци – Димитър Подвързачов, който издава редица стихотворения под няколко псевдонима. Другото, което отличава вестника от подобните му е скандалът около две карикатури на Божинов, които усмиват не кой да е, а княз Фердинанд. Този скандал стига до съд, където редакторът Ради Радев е осъден да лежи в затвора. Това е и един от първите по-големи случаи на цензурата, която Фердинанд се опитва да наложи по време на властта си.

Иначе вестникът не е нищо особено. Разбира се, изключваме гореспоменатите звезди Божинов и Подвързачов, но и те все още са зелени. Хуморът е сух, слаб, което се дължи основно на масовото публикуване на незнайни хора, които не са били сътрудници на вестника, а са пращали единични творби колкото да се видят и те публикувани. Реално около редактора Ради Радев се сформира група от трима редовни сътрудници, все ученици – Божинов, Подвързачов и Стефан Йончев, който има участия в още едно-две хумористични вестничета и може би е щял да се развие до висините на своите колеги, ако не е била скорошната му смърт – Йончев почива 1904 г., 6 години след дебюта му в „Смях и сълзи“. Интересни са страничките с комични реклами, както и случайни хрумки на моментните сътрудници.

Вестникът се занимава основно с политически теми, като след Фердинанд любим обект за подигравки е Иван Вазов и неговото назначаване за министър на народното просвещение. Горното стихотворение е именно една такава злободневка, може би най-острата от всичко, писано срещу Вазов във вестника, която освен друго дава и представа за настроенията на хората (по-скоро тези на писателите) спрямо министерския пост на Вазов. За подсилване на иронията, Вежинов е правил връзки с много известни творби на Вазов, като така той едва ли не обръща думите и литературата на поета срещу него самия.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s