Нова тематика

Писателят Сюблимов десет години писа разкази на екзотични и любовни теми. Печата ги по разни дамски и прочие списания. Прочу се. Прочу се, така да се каже, дори сред домашните помощници. Само критиката забрави да го отбележи, поради което се чувствуваше онеправдан.

Но ето че дойде ред на онеправданите. Как всъщност дойде това, Сюблимов нe успя да забележи. Все пак дойде. Партизаните, значи, и прочие. Развяха се знамена и Сюблимов се отзова без да иска на демонстрация. Повика, размаха юмруци. Накрая пипна един от отечественофронтовските писатели и го притисна до стената.

– Наш ред е сега, другарю, наш! Знаеш, аз съм от тези, които не се продадоха на фашистите.

– Знам, – измърмори писателят. – Хвала ти!

– Така е! Хвала ми! Искам сега да се наредя в редиците на нашата фаланга!

– Ние май че не сме от фалангистите – въздъхна писателят. – И освен това не се движим в редици, така че вреждането ще е мъчничко. Наш ще станеш като пишеш в наш дух.

– Ще пиша! – възкликна Сюблимов. – Такива работи ще напиша, че шапките ви ще изпопадат. Всички ви ще сложа под миндера…

Сюблимов не спа цяла нощ и писа до разкървяване на пръстите. Сутринта отиде в редакцията на „Литературен фронтовак” и като събра колкото имаше от редакционната колегия, почна да им чете гениялното си произведение.

– В схлупената колиба седяха на дървени столове Маркс и Енгелс. От портрета на стената ги поглеждаше класосъзнателно другаря Ленин…

– Как може! – възмути се редакторът. – Тогава Ленин не е бил жив…

– Aх, да! Извинете, – сконфузи се Сюблимов. – Лапсус. Портрета ще го махна. И изобщо що търси портрет в схлупената колиба! Та значи Маркс казва:

– Трябва да счупим веригите на роба!

– За такъв разказ някой може да ти счупи главата! – отбележи редакторът. – Това, другарю Сюблимов, не е нова тематика. Това не е никаква тематика. Трябва да заживееш с времето и с неговите нужди. Фронтът, производството, фашистките зверства – за това трябва да пишеш. Ето, в неделя акция за почистването на столицата, а още никой не се е решил да зацапа перото си с такава малка тема. Опитай ти!

– Разбирам! – каза скръбно Сюблимов.

След два дена любовният писател отново нахлу в редакцията с въодушевено лице. В джеба на жилетката му бе скрит малък ръкопис. – Слушайте! – извика той бодро. – Тоя път май че сполучих. Идеално произведение в духа на времето! Нова тематика!

– Я да видим!

– Цялото няма да ви прочета. Само краят. Прекрасен край. Идеен.

– Чети, дявол го взел!

Сюблимов премрежи очи и почна.

– Тогава Жасминов приближи до леглото. В гърдите му цвилеше непрекъснато жребецът на половия нагон. От очите му изкачаха искри, които подпалваха и нейната cтpаст. Но Лили потуши пламъците. Тя обнажи гръб и алените устни произнесоха зефирни слова. „Мили, престъпно е да утоляваме божествената си страст, докато народът мре по барикадите. Трябва и ние да излезем на улицата и с лопати в ръце да ги почистим от фашисткия боклук. Едва тогава ще имаме право да си поднесем сдадостите на нашите млади тела”.

В редакционната стая се чу несдържано охкане. Сюблимов повдигна учуден глава.

– Другарю Сюблинов, не можахме да се разберем с вас! – каза огорчен редакторът. – Не ни разбирате!

Сюблимов сви обидено устни.

– Не аз вас, а вие мене не разбирате! – възкликна той – Дадох ви разказ сто на сто комунистически – не го удобрихте. Дадох ви втори със замъглена, както се казва, идейност, и него не удобрихте. Какво искате? Не, явно е, че не ме разбирате!

Прекъсвам тук малкия разказ, драги читатели. Съвсем очевидно е, мисля аз, кой кого не разбира. Новата тематика, дявол да го вземе, не е шега работа. Ако не ти е играла джaндарската палка по главата, мъчно ще е сега да се оправиш с коварните изисквания. Мъчно, но не невъзможно.

Павел Вежинов (в-к „Литературен фронт“, 20 декември 1944 г., 13 бр.)
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s